Историята на брашното минава през няколко етапа, свързани с техническия напредък на човечеството.
Първите сведения за използването на силата на водата за задвижване на воденичните камъни датират от I-ви в.пр.н.е.
Вятърът е впрегнат в тази задача през следващото столетие, а възходът на вятърните мелници се случва в средновековна Европа.
Дълго време те били основните машини, ползвани за обработка на зърното, докато през 1786 г. в Лондон била издигната първата парна мелница. 
Разбира се, електричеството и двигателите отдавна са заменили ограничената производителност на водната пара.
Независимо от всички промени в механизацията на меленето на брашно, целта от край време е една и съща– заключените в твърдите обвивки на семената нишесте и протеини да станат по-достъпни за човешкия организъм храни.
Когато кажем брашно, обикновено се имаме предвид най-разпространеният вид – този, направен от мека пшеница.
Брашна се правят и от други зърнени представители – царевица, ръж, ечемик, ориз.
Не са пренебрегнати и бобовите култури като нахута и соята, елдата, както и доста екзотичните за България южноамерикански вид
ове щир, някои австралийски акации, корени от маниока и таро.
За бялото брашно се използва ендоспермът на семената, т.е. най-голямата част, в която се съдържат нишестето и белтъците.
Това са хранителните запаси на новото растение, които то използва преди да започне да се изхранва чрез фотосинтеза.
Така брашното, получено от тази част на семето, представлява фин прах с жълтеникав цвят.
Пълнозърнест - грахам брашно
Останалите части на семената са обвивките, познати ни като трици, и зародишът. Те се включват в състава на различни от белите видове брашна – пълнозърнестите, тип грахам и други.
При тях се смилат всички части на зърното, което създава проблеми за развитието на глутеновата мрежа и оттам за доброто втасване на тестото.
Използването на триците и зародишите дава освен характерния по-тъмен цвят на брашното и по-добри хранителни и полезни свойства.
Така съдържанието на фибри, витамини и растителни мазнини се увеличава и съотношението им с чистите въглехидрати се подобрява в здравословна посока.
Какво означава номерът до името на брашнотоЗа обозначаване, каква част от зърното е използвано за направата на брашното, служат познатите от опаковките цифри на типа брашно.
Тези числа показват пепелния остатък, който се получава при лабораторните изследвания чрез изгарянe на различните видове брашно при 550’C или 900’C.
Колкото по-голям е номерът, толкова по-голямо е количеството на този пепелен остатък, което указва по-високо съдържание на трици и зародиши.
Така най-разпространеното в България брашно тип 500, използвано за производството на бял хляб, има пепелно съдържание 0,5% от сухия остатък, докато пълнозърнестото е тип 1850 и съответният процент е 1,85.
Съхранение на брашното
Брашната трябва да се съхраняват в съд, който ги изолира от въздуха.
При стайна температура универсалното брашно и тези за хляб могат да бъдат съхранявани до 6 месеца. по-високите температури скъсяват това време.
Пълнозърнестите брашна е добре да се използват скоро след купув
ането им.Използване на брашното
Брашното е основната съставка в храните. С брашно приготвяме различни видове теста, вкусни бисквити, торти, сладки, палачинки.
Почти във всяко бългорско ястие присъства брашното за приготвянето му.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!
Няма коментари:
Публикуване на коментар