събота, 10 юли 2010 г.

0056: Сосове за ястия - сос "изгрев"

Приготвяне на сос "изгрев" (българска кухня)


Продукти за сос "изгрев" на ястия:
  1. 30 г брашно
  2. 30 г краве масло
  3. 0,5 л прясно мляко
  4. 1 чаена лъжичка доматено пюре
  5. черен пипер, сол
Приготвяне на сос "изгрев" за ястия:

Загряваме в тенджера масло и брашно. Запържваме докато сместа стане пенлива.

Прибавяме наведнъж прясното мляко, сол, поръсваме с черен пипер и варим на слаб огън 10 минути.

Докато варим соса прибавяме доматеното пюре.

Полученият сос "изгрев" използваме за различни видове вкусни ястия.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0055: Сосове за ястия - сос "бешамел"

Приготвяне на сос "бешамел" (българска кухня)


Продукти за сос "бешамел" на ястия:
  1. 30 г брашно
  2. 30 г краве масло
  3. 0,5 л прясно мляко
  4. черен пипер, сол
Приготвяне на сос "бешамел" за ястия:

Загряваме тенджера с масло и брашно. Запържваме докато сместа стане пенлива.

Прибавяме наведнъж прясното мляко, сол, поръсваме с черен пипер и варим на слаб огън 10 минути.

Сос "бешамел" използваме често за различни български ястия.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0054: Сосове за ястия - "беарнез"

Приготвяне на сос "беарнез" (българска кухня)

Продукти за сос "беарнез" за ястия:
  1. 2 жълтъка
  2. 100 г краве масло
  3. 5 супени лъжици оцет
  4. глава лук
  5. черен пипер, сол
Приготвяне на сос "беарнез" за ястия:

Накълцваме лука на ситно и слагаме в тенджера с оцета. Оставяме да ври на умерен огън, докато оцетът изври напълно.

Снемаме от огъня и оставяме да изстине. Прибавяме към лука жълтъците, 2 супени лъжици вода, черен пипер и слагаме на водна баня, като бъркаме, докато се сгъсти и започне да лепне по лъжицата.

Прибавяме разтопеното масло, бъркаме непрекъснато. Сипваме в сосиера и поднасяме с местни печени ястия и други.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0053: Сервиране на месни ястия

Сервиране на месни ястия


Сервиране на печени меса (свинско, телешко, агнешко). Тези ястия сервираме по два начина - в индивидуални чинии, топлата гарнитура поставяме отстрани на месото, а сосът - в отделни сосиери или се полива върху месото.

При втория начин печеното месо, нарязано на тънки филийки, оформяме красиво и поставяме в средата на масата, където поставяме в общи плата и гарнитурите.

Във всички плата поставяме по една голяма лъжица и една голяма вилица необходими за прехвърляне в индивидуалните чинии.

Сосът се поставя в общи съсиери с малка лъжичка в тях.

Сервиране на птици. Готвените ястия и аламинутите от птици поднасяме по същия начин както основните ястия и аламинутите от месо.

Оригиналност при сервирането на печено пиле може да внесем, като пред чинията с порцията печено пиле от вътрешната страна на масата се сложи средна чинийка, покрита със салфетка.

Върху чинийката поставяме купичка от неръждаема стомана с хладка вода с поставено в нея тънко кръгче или резенче лимон и клонче магданоз.

Отляво до върха на вилицата поставяме средна чинийка за костите. Тъй като печеното пиле може да консумираме с ръце, налага се да се измиват в съда с водата и да се забърсват със салфетката, поставена отляво на вилицата.

Сервиране на риба. Рибата поднасяме като предястие или като основно ястие съответно в средна и голяма чиния.

Консумираме в специални прибори за риба ( нож и вилица), но ако не разполагаме с такива можем да използваме и обикновени прибори.

Независимо дали е предястие или основно ястие, ако рибата е с кости, отляво до върха на вилицата поставяме малка чинийка за отпадаци.

Ако предлагаме ястие от националната ни кухня - например риба в керемида или в единични гювечета поднасяме направо съда, в който е приготвена.

Ако е пържена, рибата можем да ядем с ръце, особено ако е дребна. В този случай пред чинията с риба (от вътрешната страна на масата) поставяме малка купичка с хладка вода, в която има резенче лимон и клонче магданоз, за измиване на пръстите.

Купичката поставяме върху чинийка покрита със салфетка. В средата на масата поставяме много салфетки за избърсване.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0052: Сервиране на ястия - аламинути

Сервиране на аламинути


Аламинутите са основни ястия, чиято топлинна обработка е кратка - предимно пържене и печене на скара. Поднасяме в голяма плитка чиния както основните ястия.

Гарнитура, подредена красиво, поставяме отстрани в същата чиния.

Ако с аламинута поднасяме едновременно топла и студена гарнитура, топлата( пържени картофи, задушен грах, зелен фасул, ориз, моркови и др.) .

Поставяме в чинията с аламинута, а студената гарнитура (салата) поднасяме отделно в средна чиния, поставена отляво до върха на вилицата.

За да запазим високата температура на ястието по-дълго време, готовите аламинути поставяме в плато, чимбол (висока купа) или тенджера от йенско стъкло, неръждаема стомана или порцелан.

Този общ съд поставяме на средата на масата с голяма вилица или лъжица прехвърляне в предварително подредени индивидуални чинии.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0051: Сервиране на основни ястия

Сервиране на основни ястия


Основните ястия поднасяме предварително сипани в голяма плитка чиния, която поставяме между големия нож и голямата вилица, и се консумира с тези прибори.

За да запазим по-дълго време високата температура на някои ястия, като агнешко със спанак, свинско със зеле, свинско с ориз, мусака и други, можем да поднесем в съдове от неръждаема стомана.

Не всички основни ястия обаче е подходящо поднасяне в такъв съд (например яхния, каша плакия и други).

Някои ястия от националнита ни кухня - например, гювеч, стомна-кебап, каварма-кебап и други поднасяме направо в съда в който са приготвени.

Ако те са приготвени в общ гювеч или стомна, тези съдове се поставят в средата на масата и домакинята разсипва ястието с помощта на голямата лъжица.

Ако са приготвени в малки гювечета, те се поставят върху голяма плитка чиния, покрита с книжна салфетка.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0050: Сервиране на предястия

Сервиране на студени и топли предястия


На обяд или вечеря започваме обикновено със студено предястие. Такива са: всички салати, млечни продукти, колбаси и месни специалитети, ордьоври, различни видове пити.

Студените предястия поднасяме индивидуално (поотделно) за всеки гост или в общи плата.

При индивидуалното сервиране пред всеки стол на масата оформяме куверт (място за хранене).

Отдясно поставяме среден нож, а отляво - средна вилица, на разстояние от ножа 25 см. Салфетката поставяме сгъната отляво на вилицата.

Студеното предястие поднасяме в средна чиния, която поставяме между ножа и вилицата. Възможно е студеното предястие да се състои от салата и ордьовър (или порция сирене, шунка и др.) поднесени в две отделни чинии.

Тогава чинията със салатата поставяме отляво на върха на вилицата, а чинията с ордьовъра (порцията сирене, шунка и др.) - между ножа и вилицата точно пред госта.

Когато студените предястия поднасяме в общи плата подреждането е както при индивидуалното сервиране на студено предястие, само че поставената средна чиния между ножа и вилицата е празна.

Платата със студените предястия подреждаме в средата на масата, като във всяко плато поставяме по една голяма вилица и една голяма лъжица, с помощта на които домакинята (или самите гости) си прехвърлят от ястията в празните чинии.

Сервиране на супи. Ако в менюто има супа при приборите отдясно на големия нож поставяме голяма лъжица. Супите сервираме в голяма дълбока чиния. Мястото на чинията за супа е между ножа и вилицата.

Ако супата е с месо с кости, до върха на вилицата поставяме средна или малка чинийка за отпадъци.

Най удобно е супата да поднесем в супник чието място е близо до домакинята. В супника поставяме разливна супена лъжица, чиято дръжка сочи дясното рамо на домакинята което означава че тя ще разлива супата.

Взема пред себе си всички чинии последователно, сипва супа и връща обратно.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0049: Подреждане на масата и сервиране на ястия

Подготовка на масата за сервиране на ястия


Подготовка на масата за сервиране на ястията. Масата за хранене трябва да бъде винаги покрита с бяла или цветна покривка независимо дали е за обикновен обяд или вечеря или за специални случаи.

Подреждане на масата. Застлана и украсена, масата подреждаме в следния ред: поставяме столовете, приборите за подправки, приборите за хранене, салфетките, сервизите за хранене и за напитки.

В домашни условия за предпочитане напитките да не се поставят върху масата за хранене, а върху малка помощна масичка или друга близка подходяща повърхност.

Желателно е всички прибори (съдчета) за подправки да бъдат поставени заедно на едно място, особено ако е комплект. Обикновено това място е в средата на масата.

Най напред поставяме големият нож за основно ястие от дясната страна на определеното място за хранене на 1 см навътре от ръба на масата.

Вляво от него поставяме голямата вилица - за съответното ястие. Разстоянието между тях определяме, като завъртим ножа на 90 градуса, така че да стане успореден на ръба на масата.

При това положение върхът на ножа определя мястото на вилицата, която също поставяме на 1 см навътре от ръба на масата. След това отдясно на ножа поставяме лъжицата за супа.

Ако в менюто има топло предястие, до големия нож поставяме среден нож, а ако топлото предястие е риба, този нож е специален за риба.

Когато в менюто участва студено предястие (поднесени с аператива), средният нож се поставя отдясно на лъжицата за супа и с това завършва подреждането на приборите отдясно.

Отляво до голямата вилица поставяме средната вилица или вилицата за риба.

Десертните прибори подреждаме на масата след като почистим от всички употребени сервизи и прибори, непосредствено преди да поднесем десерта.

Това са общите принципи за подреждане на масата за сервиране на ястия.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0048: Подреждане на масата и сервиране на ястията

Сервизи за поднасяне на ястия


Най-голяма употреба в домакинството имат порцелановите сервизи, които включват: чинии за предястия - плоски средноголеми, дълбоки чинии за супа, чинии за основно ястие - плоски големи, чинии за десерт, купички - предимно за десерт (кисело мляко, компот и др.), плата, супници, сосиери, салатиери, фруктиери.

Чаши за чай или мляко, чаши за турско кафе и кафе-еспресо и чаши за шварц-кафе и разтворимо (нес) кафе със съответна чинийка към тях, кани за гореща вода, мляко, чай, коктиери за варени яйца.

Стъклените сервизи се използват в домакинството предимно за десерти и напитки. Сервизите за десерти (компоти, торти и др.) включват главно чинийки и купички, както фруктиери, бомбониери, стъклени подноси, малки съдове за ядки.

Сервирането на десерти в стъклен сервиз внася изящност на масата.

Сервизите за напитки включват: чаши за вода и безалкохолни напитки (200 мл), чаши за високоалкохолни напитки - ракии, водки (100 и 50 мл), чаши за коняк и ром (50 и 100 мл), чаши за уиски (200 мл), чаши за вермут (200 мл), чаши за бяло вино (100 мл), чаши за червено вино (150 мл), халби за бира (300 и 200 мл), кана за вино, бира, вода и др.

Салфетките са много важен елемент на масата за хранене. Освен за предпазване от изцапване, за изтриване на устата и в някои случаи на ръцете те са необходими и при поднасяне на хляб и прибори.

Независимо дали ще бъде поднесен в панерка или чинийка, хлябът тябва да бъде покрит със салфетка.

Тази салфетка (за предпочитане платнена) се оформя на "пликче" като се сгъва на четири, поставя се в панерката или чинийката, повдига се само горният й край и се поставя хлябът, след което той се покрива отгоре с повдигнатия край на салфетката.

Добре подбраните сервизи и прибори за поднасяне на ястията внасят изисканост и красота.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0047: Подреждане на масата и сервиране на ястията

Прибори за хранене при консумиране на ястия


За да консумираме едно богато меню, са необходими както обикновени, така и по-специални прибори.

Обикновени прибори ( нож, вилица и лъжица) в три размера - големи, средни и малки, всеки със своето предназначение.

С големите прибори консумираме всички видове основни ястия (с голям нож и голяма вилица) и повечето видове супи (с голяма лъжица).

Някои супи консумираме и със средна лъжица (крем супи, плодови супи) или с малка лъжица. Освен това с голяма лъжица и голяма вилица се прехвърлят ястия от платата в средата на масата в чиниите на хранещите се.

Средните прибори използваме при консумация на всички видове студени и топли предястия и някои десерти палачинки, баница (с нож и вилица); компот, ошав, кисело мляко (със средна лъжица).

Малките прибори използваме за повечето видове десерти, а специално малката лъжица - за прехвърляне на ястия от кулинарния коктейл върху филийка хляб, за чай, за прясно мляко и други.

Специални прибори - за риба - плоска вилица и плосък нож (лопатка); за раци, за сладолед - малка лъжица лопатка; за кафе- малка кафена лъжичка; за сиропи, коктейли- дълга малка лъжичка.

Прибори за подправките използвани за ясията. Основните подправки, които трябва да бъдат винаги на масата при хранене, са: сол, черен пипер, растително масло, оцет (лимонов сок), горчица.

Те се поставят в специални малки съдове. Желателно е приборите за подправки да бъдат в комплект и поставени всички заедно на едно място.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

петък, 9 юли 2010 г.

0046: Брашно

Брашно

(Brashno)

Историята на брашното минава през няколко етапа, свързани с техническия напредък на човечеството.

Първите сведения за използването на силата на водата за задвижване на воденичните камъни датират от I-ви в.пр.н.е.

Вятърът е впрегнат в тази задача през следващото столетие, а възходът на вятърните мелници се случва в средновековна Европа.

Дълго време те били основните машини, ползвани за обработка на зърното, докато през 1786 г. в Лондон била издигната първата парна мелница.

Разбира се, електричеството и двигателите отдавна са заменили ограничената производителност на водната пара.

фотоизточник:google.com

Независимо от всички промени в механизацията на меленето на брашно, целта от край време е една и съща

– заключените в твърдите обвивки на семената нишесте и протеини да станат по-достъпни за човешкия организъм храни.

Когато кажем брашно, обикновено се имаме предвид най-разпространеният вид – този, направен от мека пшеница.

Брашна се правят и от други зърнени представители – царевица, ръж, ечемик, ориз.

Не са пренебрегнати и бобовите култури като нахута и соята, елдата, както и доста екзотичните за България южноамерикански видове щир, някои австралийски акации, корени от маниока и таро.

Бяло брашно

За бялото брашно се използва ендоспермът на семената, т.е. най-голямата част, в която се съдържат нишестето и белтъците.

Това са хранителните запаси на новото растение, които то използва преди да започне да се изхранва чрез фотосинтеза.

Така брашното, получено от тази част на семето, представлява фин прах с жълтеникав цвят.

Единственият позволен начин брашното да побелее е да се остави за десетина дни под действието на атмосферния въздух, като кислородът в него го обезцветява естествено.

Пълнозърнест - грахам брашно

Останалите части на семената са обвивките, познати ни като трици, и зародишът. Те се включват в състава на различни от белите видове брашна – пълнозърнестите, тип грахам и други.

При тях се смилат всички части на зърното, което създава проблеми за развитието на глутеновата мрежа и оттам за доброто втасване на тестото.

Използването на триците и зародишите дава освен характерния по-тъмен цвят на брашното и по-добри хранителни и полезни свойства.

Така съдържанието на фибри, витамини и растителни мазнини се увеличава и съотношението им с чистите въглехидрати се подобрява в здравословна посока.

Какво означава номерът до името на брашното

За обозначаване, каква част от зърното е използвано за направата на брашното, служат познатите от опаковките цифри на типа брашно.

Тези числа показват пепелния остатък, който се получава при лабораторните изследвания чрез изгарянe на различните видове брашно при 550’C или 900’C.

Колкото по-голям е номерът, толкова по-голямо е количеството на този пепелен остатък, което указва по-високо съдържание на трици и зародиши.

Така най-разпространеното в България брашно тип 500, използвано за производството на бял хляб, има пепелно съдържание 0,5% от сухия остатък, докато пълнозърнестото е тип 1850 и съответният процент е 1,85.

Съхранение на брашното

Брашната трябва да се съхраняват в съд, който ги изолира от въздуха.
При стайна температура универсалното брашно и тези за хляб могат да бъдат съхранявани до 6 месеца. по-високите температури скъсяват това време.

Пълнозърнестите брашна е добре да се използват скоро след купуването им.

Използване на брашното

Брашното е основната съставка в храните. С брашно приготвяме различни видове теста, вкусни бисквити, торти, сладки, палачинки.

Почти във всяко бългорско ястие присъства брашното за приготвянето му.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0045: Кулинарни техники при приготвяне на ястия - паниране

Кулинарни техники - паниране


Паниране - технологичен процес при приготвяне на ястия:

Много често продуктите, преди да изпържим, панираме. Обикновената панировка правим с брашно.

Панировката може да бъде с брашно, а след това и с яйце. Правим и още по сложно - от брашно, яйце, галета и пак яйце.

Преди да панираме, продуктът го посоляваме. От високата температура на мазнината панировката веднага се запържва и не пропуска соковете навън, затова панираният продукт е по сочен.

Например панирани шницели, котлети, мозък и други са по-вкусни и сочни от пържените. При паниране винаги пържим в гореща мазнина.

Ако температурата на мазнината е ниска, панировката се напоява с мазнина и се разпада.

Ястия приготвяне от панирани зеленчуци, гъби, месо, риби или птици подреждаме един до друг, а не едни върху други, за да не се овлажнят и да се отлепи панировката. Панировката се отделя още и при покриване с капак на съда в който е панирания продукт.

Ястията приготвяне с панирани продукти поднасяме топли в момента след панирането с най различни гарнитури.

За паниране използваме и суфлена смес от брашно, яйца, бира или мляко, като разбиваме предварително белтъците на сняг.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0044: Кулинарни техники при приготвяне на ястия - пържене

Кулинарни техники - пържене


Пържене - технологичен процес при приготвяне на ястия:

Това е един от процесите, които намират най-широко приложение при преработката на продуктите за ястията.
За да извършим правилно този процес, трябва да знаем четири важни неща:
  1. състояние на мазнината
  2. състояние на продукта
  3. температура
  4. начина на пържене
Мазнината, в която пържим, трябва да бъде нагорещена, кипнала. Всички мазнини разтопяваме при ниска температура, но възвираме само при висока.

Продуктът не трябва да държим в разтопена, а във възвряла мазнина. В първия случай ние не пържим, а варим и продукта изгубва вкуса си.

Горещата мазнина бързо съсирва белтъчините по повърхността на продукта. По този начин запазваме всички хранителни елементи на продукта и той остава пълноценен и вкусен. При това положение и осоляването става по леко.

Когато пържим месо на парчета или друг продукт, първите парчета, които са сложени в средата точно над силния огън, се изпържват най-рано. След като ги извадим не трябва да слагаме на същото място нови сурови парчета, защото за момент мазнината е понижила температурата си и продукта не се пържи, а ще се вари.

Затова, когато първите кюфтета например сме опържили, на тяхното място слагаме кюфтета, които са били по настрана, и едва след изпържването на тези кюфтета слагаме нови - сурови.

За да не пръска мазнината, съдът, в който пържим, се покрива с капак или в мазнината ръсим с брашно или сол.

Пържените продукти за приготвяне на ястия си имат своите неповторими вкусови качества и намират най-широко приложение в кулинарията.

------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

четвъртък, 8 юли 2010 г.

0043: Кулинарни техники при приготвяне на ястия-печене

Кулинарни техники - печене


Печене
- технологичен процес при приготвяне на ястия:

Печенето е процес, при който благодарение на високата температура и бързото запичане на белтъчините на повърхността на продукта се запазват почти всички сокове и хранителни вещества.

Печенето се извършва по три различни начина: на шиш, на скара и във фурна.

Приготвяне на ястия чрез печене на шиш:

За печене на шиш е необходимо жар от дърва или дървени въглища, които предварително разгаряме, за да не димят.

На шиш печем различни видове ястия от крехки меса, нарязани на парченца, цели птици, цяло агне или дивеч.

При този начин на печене трябва да въртим шишът, за да не прегаря и да получим хубав златист цвят на месото.

Поднасяме веднага ястието след опичане с подходяща гарнитура. При този начин на печене месото става най - вкусно.

Приготвяне на ястия чрез печене на скара:

За този вид печене е необходима удобна скара с правилно разположени огнища. Използваме дървени въглища. Като загреем скарата намазваме с лой или масло.

Върху нагорещена скара подреждаме ястия от различни видове меса, птици и други. При този вид печене посоляваме месото след като изпечем, за да запазим соковете.

Трябва да обръщаме по-голямо внимание при посоляване на месото. Преди печене на продуктите солта като хигроскопично тяло поглъща всички сокове.

Ако посолим по време на печене, разнася се приятен апетитен аромат, но след опичането на продуктите не са вкусни, а сухи.

Приготвяне на ястия чрез печене във фурна:

Различаваме няколко вида фурни: слаба, умерена, силна и много гореща.

В слаба фурна печем целувчени теста.

В умерена - почти всички разтегливи теста, баници, хляб, гювеч, мусака, меса и други.

В силна печем ронливите теста.

В много гореща фурна печем маслените теста.

При печене във фурна използваме следните видове съдове: железни, емайлирани, глинени или от огнеупорно стъкло.

Печенето на ястия се извърша по следния начин:

Измиваме, нарязваме продукта и поставяме в топлата фурна. Изчакваме, докато продуктът изсъхне, след което прибавяме мазнина и оставяме да се пече.

Вратата на фурната трябва да е плътно затворена, за да не излиза топлия въздух и да спре процесът на печене и да се превърне във варене на продуктите.

Заливаме от време на време ястието, което печем със сос или доливаме вода. Ако загорелите белтъчини разтворим навреме с бульон или вода, полученият сос има златист цвят и много приятен вкус.

Продуктът, който печем не го набождаме с вилица или с каквото и да е острие, за да не изтичат соковете.

Ако при печене на месо сокът, който изтича е червен, показва, че не е опечено. Ако продуктът не е изпечен, а е загорял, покриваме със зелеви, лозови листа или пергаментова хартия.

Опеченото ястие изваждаме от фурната и държим на топло. Отначало сокът на печеното е сравнително много, но след като престои, сокът се поглъща от продукта обратно.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0042: Кулинарни техники при приготвяне на ястия - варене

Кулинарни техники - варене


Варене - технологичен процес при приготвяне на ястия:
Варенето е процес, на който подлагаме всички зеленчуци, меса, риби, птици и други. Продуктът, който варим, заливаме в съд с вода.

В зависимост от това, с каква вода заливаме хранителния продукт (например месо) - студена или топла, получаваме силен или слаб бульон.

Ако залеем месото със студена вода, докато заври, прониква между неговите тъкани и успява да разтвори и извлече повече хранителни и вкусови вещества.

Полученият бульон има вкуса и миризмата на самото месо. В случая полученият бульон е силен, а месото непълноценно, с отнета част от екстрактивните вещества.

Тези вещества, които са минали в бульона, възбуждат апетита, дразнят вкуса, но месото запазва всичкия белтък. Бульонът не е богат на белтък. Той не е питателен, а е само дразнител на апетита.

За да поднесем продукта в здрав запазен вид, трябва да залеем с кипяща вода. Тогава водата замрежва белтъчините на продукта по повърхността и тяхната вътрешна структура няма да бъде засегната.

Ястията са най-вкусни, когато варим в малък съд. При варенето на ястията от голямо значение е количеството на въздуха в съда. Присъствието на въздуха допринася за разрушаване на витамините, и изменя вкуса на продуктите.

Отварата, която получаваме при варене на зеленчуци, кости, месо, гъби, риби, птици с вода и подправки, наричаме бульон.

За да подсилим бульона прибавяме морков, пащърнак, кервиз и печен лук. Прибавяме още черен пипер, дафинов лист, сол, бахар и други.

При завирането по повърхността се образува сива пяна. Тази пяна е образувана от пресечените белтъчини.

Тази пяна се поглъща от бульона, ако ударим с решетъчна лъжица леко няколко пъти. При тази манипулация количеството пресечени белтъчини, които ще изхвърлим, е много малко.

Всички видове бульони, трябва да изработваме по този начин и след това да прецеждаме с цедка. Това е гаранция за получаване на чист бистър бульон.

Бульонът получен чрез процеса варене присъства в приготвянето на ястията.

------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

сряда, 7 юли 2010 г.

0041: Кухненски мерки при приготвяне на ястия

Измерване вместимостта на продуктите за ястията


Вместимост на една водна чаша за приготвяне на ястия:
  1. една водна чаша брашно - 140 г
  2. една водна чаша захар на пясък - 230 г
  3. една водна чаша пудра захар - 200 г
  4. една водна чаша втвърдена мас - 250 г
  5. една водна чаша течна мас - 220 г
  6. една водна чаша нетопено масло - 230 г
  7. една водна чаша топено масло - 200 г
  8. една водна чаша галета - 120 г
  9. една водна чаша ориз - 220 г
  10. една водна чаша грис - 200 г
  11. една водна чаша счукани орехи, бадеми -130 г
  12. една водна чаша вода - 250 г
  13. една водна чаша олио - 230 г
  14. една в0дна чаша прясно мляко - 250 г
Вместимост на една кафена чаша за приготвяне на ястия:
  1. една кафена чаша брашно - 50 г
  2. една кафена чаша захар на пясък - 60 г
  3. една кафена чаша пудра захар - 50 г
  4. една кафена чаша втвърдена мас - 80 г
  5. една кафена чаша течна мас - 70 г
  6. една кафена чаша нетопено масло - 70 г
  7. една кафена чаша топено масло - 60 г
  8. една кафена чаша галета - 50 г
  9. една кафена чаша ориз - 70 г
  10. една кафена чаша грис - 70 г
  11. една кафена чаша счукани орехи, бадеми - 50 г
  12. една кафена чаша вода - 80 г
  13. една кафена чаша олио - 60 г
  14. една кафена чаша прясно мляко - 70 г
Вместимост на една супена лъжица за приготвяне на ястия:
  1. една супена лъжица брашно - 15 г
  2. една супена лъжица захар на пясък - 25 г
  3. една супена лъжица пудра захар - 20 г
  4. една супена лъжица втвърдена мас - 30 г
  5. една супена лъжица течна мас - 15 г
  6. една супена лъжица нетопено масло - 20 г
  7. една супена лъжица топено масло - 15 г
  8. една супена лъжица галета - 10 г
  9. една супена лъжица ориз - 25 г
  10. една супена лъжица грис - 20 г
  11. една супена лъжица счукани орехи, бадеми - 10 г
  12. една супена лъжица вода - 15 г
  13. една супена лъжица олио - 12 г
  14. една супена лъжица прясно мляко - 15 г
  15. една супена лъжица сол - 25 г
При използване на тези мерки трябва да имаме предвид, че чашите са с вместимост 150, 250, 300 г.

При измерване не трябва да препълваме, нито да натъпкваме с продуктите - има разлика в грамажа.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0040: Тесто за солени и десертни ястия

Приготвяне на мачкано тесто - за гарнирани пити, сладки, соленки и други (българска кухня)


Продукти за тесто на солени и десертни ястия:
  1. 250 г брашно
  2. 125 г краве масло
  3. 4 супени лъжици вода
  4. 5 г сол
Приготвяне на тесто за солени и десертни ястия:

Слагаме брашното в тавичка. Правим в средата кладенче и в него поставяме размекнато масло, сол и вода.

Мачкаме много добре между дланите на ръцете, докато получим тесто, което разточваме според големината на тавичка, в която печем.

От мачкано тесто приготвяме различни видове вкусни солени и десертни ястия.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0039: Тесто за солени ястия

Приготвяне на многолистно тесто - за баници, соленки и други (българска кухня)

Продукти за тесто на солени ястия:
  1. 250 г брашно
  2. 1 кафена чаша вода
  3. 200 г краве масло
  4. 5 г сол
Приготвяне на тесто за солени ястия:

Пресяваме брашното и изсипваме на масата. Правим в средата кладенче, слагаме в него сол и студената вода, прибавяме на части, докато поеме брашното.

Размесваме с върха на пръстите, като прибавяме постепенно брашното. Получаваме около 400 г тесто, което разточваме на правоъгълник. Върху него слагаме неразтопеното краве масло.

Прегъваме четирите края на тестото към центъра и покриваме маслото. Оставяме за 15 минути да престои.

Разточваме както е с маслото на голям триъгълник, който прегъваме на две и разточваме на дълъг правоъгълник (около 60 см).

Прегъваме единия край на правоъгълника до средата, другия край сгъваме отгоре така, че да се получат 3 пласта и пак разточваме на дълъг правоъгълник.

Оставяме тестото на престои 15 минути, след което разточваме 2 пъти отново по описания по горе начин. След още 15 минути разточваме още 2 пъти.

От тестото за солени ястия приготвяме различни видове вкусни соленки, баници и други.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0038: Тесто за десертни ястия

Приготвяне на тесто за сухи сладки (българска кухня)

Продукти за тесто на десертни ястия:
  1. 200 г брашно
  2. 200 г пудра захар
  3. 125 г краве масло
  4. 4 белтъка
  5. ванилия
Приготвяне на тесто за десертни ястия:

Разтопяваме маслото на водна баня, прибавяме захар, брашно, разбити на сняг белтъци, ванилия разбъркваме. Изсипваме в малки формички, намазани с масло.

Ако прибавяме малко повече брашно, разточваме тестото на 0,5 см дебелина и изрязваме в желана форма с резец или формички. Печем в намазана с масло тавичка и поръсена с брашно, за да се отлепят сладките по лесно.

Изпечените сухи сладки запазваме десетина дни в плътно затворен съд. От това тесто приготвяме вкусни десертни ястия.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

0037: Тесто за десертни ястия

Приготвяне на козуначно тесто - за козунаци, кифли, сладки и други (българска рецепта)

Продукти за тесто на десертно ястие:
  1. 250 г брашно
  2. 125 г краве масло
  3. 10 г захар
  4. 3 яйца
  5. 1 кафена чашка прясно мляко
  6. 5 г мая за хляб
  7. 5 г сол
Приготвяне на тесто за десертно ястие:

Изсипваме брашното в тава, в средата правим кладенче. В него слагаме размитата мая в 2 супени лъжици вода, захар, сол и разбитите предварително яйца.

Размесваме брашното, докато получим тесто, което не е много меко в началото. Месим продължително, за да стане гладко, като от време на време прибавяме по малко мляко.

Смачкваме маслото и прибавяме към 1/3 от тестото и месим, докато сместа стане еднородна. Прибавяме към него и останалото тесто.

Така омесеното тесто, оставяме да втаса при умерена температура. Преди да употребим тестото, трябва да престои най малко 4 часа.

Използваме тестото за вкусни десертни ястия за приготвяне на козунак, кифли, сладки и други.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!

вторник, 6 юли 2010 г.

0036: Варено тесто за десертни ястия

Приготвяне на варено тесто - за еклери, торти, тулумбички (българска кухня)


Продукти за тесто на десертни ястия: фотоизточник:images.google.com
  1. 100 г брашно
  2. 1 кафена чашка вода
  3. 50 г краве масло
  4. 3 яйца
  5. щипка сол
Приготвяне на тесто за десертни ястия:

Слагаме на огъня в тенджера студена вода, масло и щипка сол и варим. Снемаме от огъня и веднага изсипваме брашното, като бъркаме енергично.

Поставяме отново на огъня и бъркаме, докато тестото започне да се отделя от тенджерата. Снемаме от огъня и прибавяме яйцата едно по едно.

Печем в гореща фурна, но с полуотворена врата, за да излиза парата. От това варено тесто приготвяме различни видове вкусни десертни ястия.
------------------------------------------------------
© 2010,Румяна Иванова - автор,All rights reserved!